Тодор недев
И НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, СМЕ ДАЛИ НЕЩО НА СВЕТА
(Иван Вазов)
Варна
2011
Посвещава се на 1330–годишнината от създаването на Първата Балканска империя Хан Аспарухова и Кубертова, Кубратова България, от времето на Пагане и покръстителя Борис І, просветителят Симеон І, строителят и законотвореца Омуртаг, миролюбеца с Византия Тервел и Великият разширител на Първата империя на Балканите цар Иван Асен ІІ от Солун до Кърпатите, от Черно море до Балатон и Виена до ден днешен на Република България президент Г.Първанов, премиер Б.Борисов и глава на БПЦ негово светейшество патриарх Максим, достоен наследник на патриарх Евтимий и патриарх Кирил..
Посвещава се на 54-годишнината от създаването на Европейския съюз и 4-годишнината от приемането на Република България в него.
Монографията е предназначена за студентите, магист-рантите и докторантите от специалностите “Международни отношения”, “Международни икономически отношения”, “Европеистика”, “Политология”, “Журналистика”, “История”, “Право”, “Национална и корпоративна сигурност”, както и за политически, държавни, военни и дипломатически дейци.
Съдържание
УВОД. И ние, българите, сме дали нещо на света... 7
България – минало и настояще. 15
България в Европейския съюз и глобализиращия се свят. 50
Толерантност и нетолерантност в международните
отношения на глобализиращия се свят 74
Глобалната мисия на Европейския съюз и на САЩ
в началото на XXI век 91
Българските партии – неразделна част от европейската
политическа култура 103
Президентът в парламентарната система. 116
Два форума на Парламентарната асамблея (ПА на НАТО
и на БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР), две различни гледни точки за глобалните проблеми на света 124
Формулата „мултикултуризъм и интеграция” на народите
в Западна Европа 137
„Обединена Европа – новата регионална сила на света и нейните основни институции” 141
Политиката на ЕС с Русия и страните
от организацията на независимите държави – ОНД 162
Глобалните и радикални промени в глобализиращия се свят 173
Ода на радостта
Химн на Европа
Радост, ти, дете свещено,
Ти божествен, светъл плам,
Ний престъпваме блажено
Във небесния твой храм.
Твойте чудеса сближават
Туй, що строго ни дели,
Братя всички хора стават,
Де крила размахваш ти.
........
Радост – туй е сила свята
Във непреходната шир;
Радост движи колелата
На огромния всемир.
Тя цветята разцъфтява,
Пръска слънчеви лъчи,
Сфери космоса развява,
За око невидими.
.........
Братя всички хора стават,
Де крила размахваш ти.
Фридрих Шилер
Превод Христо Христов
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Химн на Р България
Върви, народе възродени,
към светли бъднини върви,
тъй солонските двама братя
зовяха нашите деди.
Ст. Михайловски
И ний сме дали нещо на
светът и на все славяни
книга да четат....
Иван Вазов
Ако спечеля – печеля за
цял народ, ако загубя,
губя само себе си...
Васил Левски
Тоз, който падне в бой
за свобода, той не
умира...
Христо Ботев
Робът се бори за
свобода, свободният – за
съвършенство...
Яне Сандански
ТОЛЕРАНТНОСТ И НЕТОЛЕРАНТНОСТ
В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
НА ГЛОБАЛИЗИРАЩИЯ СЕ СВЯТ
Толерантността (търпимостта) според речниците1, е умението да уважаваш мнение, становище, което другите споделят; морално качество, което характеризира определено отношение към интере-сите, убежденията, привичките в поведението на други хора, тради-циите и обичаите на другите етноси и народи. Толерантността се изразява и в стремежа да се постигне взаимно разбиране и съгласуваност на разнородни интереси, идеи и гледища, без да се прилагат крайни насилствени мерки и натиск като за предпочитане е да се прилага метода на убеждението пред принудата и с предимство се прилагат, методите на диалога, разясняването на принципите за постигане в крайна сметка на консенсус или постигането на взаимно приемливи отстъпки, компромиси и др. Толерантността (търпимостта, е свързана с въпроса за правата на човека и свободата на личността в условията на глобализация и на продължаващото разделение на обществото на социални групи (национални и регионални), на класи, интересите и представите, на които постоянно се сблъскват помежду си и понякога прерастват в открити конфликти, които изискват своевременно разрешение. Изключителна трудност представлява разрешаването на противо-речията между различните глобални, регионални или национални социални общности „между богатия Север и бедния Юг”, между националните социални групи и отделните хора в антагонистичното общество. Те обуславят и сложността на проблемите при прилага-нето на принципите на търпимост и нетърпимост в международните отношения, основани на моралните човешки качества.
Изкуството за всеобща човешка търпимост е призвано да „компенсира” и някак си да смекчи непримиримите международни противоречия.
По голяма част от основните религии (юдеизъм, християнство, ислям, будизъм, шиинтизъм, и др.) под търпимост подразбират всеопрощаването, непротивенето на злото с насилие, смирение на хората въпреки съществуващите в обществото несправедливости.
В условията на глобализация и глокализация, абстрактния и безусловният характер на това изискване означава от една страна, че то практически е неприложимо (въпреки постоянните и остри критики от страна на религиозните лидери, като Римския папа и др.). От друга страна във всекидневния живот, тези идеи и призиви се използват от определени, заинтересовани икономически сили за задушаване на чувствата за национален и социален протест на хората, за възпитанието им в покорство и непротивене на злото.
Съотношението на прилагането на принципите на толе-рантност (търпимост) и нетърпимост в международните отно-шения, както доказва историята се определят в зависимост от конкретните обстоятелства.
Търпимостта в международните отношения с всичките си ограничения има смисъл, само ако е двустранна. Истинската толерантност в международните отношения, произтича от обикно-вената човешка толерантност. Човекът, цивилизованият, култур-ният човек не обръща гръб на истината и не демонстрира презре-нието си към нея и хората, които още не са я намерили. Както отделният човек, така и даден отделен народ или етнос могат да бъдат търпими само ако и отсреща му отговарят със същата търпимост. Хилядолетната история на дипломацията доказва, че всеки има задължението да извърви само своята половина от този път и нито крачка повече. Истинската толерантност може да се дефинира и като способност да се приема обективната истина, такава каквато е. Това изисква от държавниците и дипломатите от различен ранг да притежават и носят морални политически качества и да споделят ценностите хуманност, смелост и честност и умението да се казва истината.
След 2000 година човечеството тържествено навлезе в третото хилядолетие от съществуването на цивилизацията. Жителите на Земята посрещнаха Милениума с вярата в това, че прогнозите за края на света са отложени и остава надеждата, че светът ще стане по-добър и по-мирен.
За съжаление, бедността на милиарди обикновени хора заедно с насилието и тероризма, както и несметните богатства на няколкото стотици милиардери в света, също прекрачиха прага на новото хилядолетие. И още повече на 11 септември 2001 г. в Ню Йарк, а по късно Москва и Беслан, в Мадрид и Тел Авив, в Истанбул, Ал Риад, Йерусалим, на остров в Бали (Индонезия) бяха извършени и продължават да се извършват, както и в Ирак чудовищни по своите мащаби терористични актове. Те поставиха началото на продължителни и кръвопролитни сблъсъци в различни райони на света, и особено в Ирак след инвазията на САЩ и техните съюзници.
Независимо от огромния прогрес на човешката цивилизация, на демокрациите през последния век на второто хилядолетие противоречията между икономически развитите и бедните, развиващи се държави неизмеримо се задълбочават.
“Студената война”, строителството на социализма и кому-низма слязоха от световната сцена, но нищетата, политическата нестабилност и тероризмът продължават своето пагубно влияние.
Но наред с тези богатства, и през 2007 г. дългът на повече от 100 държави по отношение към икономически развитите страни и ръководените от тях международни финансови инсти-тути превишава астрономическата цифра 2,5 трил. долара. При това много от тях отдавна са загубили възможността си да си обслужват дълга и в бъдеще могат да затънат още повече.
Има страни чийто размер на дълга превишава рамките на 250 – 350 % по отношение на техния брутен вътрешен продукт, а сумите, които са необходими за неговото обслужване ежегодно, превишава 1/3 от него (сред тях са Ангола, Никарагуа, Замбия, Етиопия, Лаос, Бангладиш и др.). В тези лишени от перспективи страни брутния вътрешен продукт на глава от населението представлява едва няколко стотици долара (през 2006 г. в Кения – 360 долара, в Нигерия – 380 долара).
Социалната безперспективност на цели поколения, невъз-можноста да удовлетворят своите насъщни човешки и обществено-културни потребности стават основа в повечето случаи на необхо-димата обществена среда за вербовка на фанатици, атентатори-самоубийци, на терористи.
Именно в контекста на бедността работи и финансовия меха-низъм – “жертвай себе си и ще попаднеш в рая, а твоето семейство ще получи с сума равна на 20 годишни заплати”, с чиято помощ може да си построиш дом и може прилично да живее десетки години. Този механизъм финансово се изразява в сума в размер до 20-25 хил. долара и работи практически безотказно.
Човешката цивилизация навлезе в нова фаза на развитие в резултат на “краха” на комунизма в Източна Европа и постепенно налагане вместо биполярния модел, който съществуваше до края на 1989 г. в света, на монохегемонизма на САЩ посред-ством военната мощ на НАТО с променливи системи на партньор-ство и на подчиненост на останалите страни.
САЩ се изявяват в началото на ХХI век като безспорен световен лидер. Те следват целта си да поставят под свое управ-ление, да подчинят четирите направления в живата на съвременния свят: информационното, енергийното, финансовото и военното, с помощта на световните и регионалните надправителствени органи-зации, ООН, Световната банка, МВФ, МБРР, НАТО, световните мондиалистки организации – съветът за международни отношения създаден от Морган, групата на Билдербергите от 1945 г., Трила-тералната тристрана комисия от 1937 г. и др.
По данни на анализаторската агенция, на (Economist intelligence Unit) на списание Икономист, от 2005 г. се казва, че САЩ имат население от 295 млн. души, като БНП на страната превишава 12 000 млрд. (12,00 трл.) долара и 41,530 на глава от населението. Икономическият ръст на страната през последните години се движи между 2,5 и 3,0 %. Безработицата е около 6 %, а тази в ЕС средно за 2005 г. е била 9 %. Американците работят повече в сравнение с европейците и поддържат ниска степен на безработица и висока норма на заетост, което се дължи според френски икономист Жан Пол Фитуси на умението на поли-тическия и икономическия елит на страната, на гъвкавостта и предприемчивостта, на частната инициатива и използването в зависимост от конкретните потребности на икономиката на обществените фондове.
Тоталната мощ на САЩ може да се види като се сравни с тази на другите развити страни. Вътрешният национален продукт на новосформираните икономически субекти на обединена Европа с над 500 млн. население в структурно, икономическо и полити-ческо отношение ще бъде повече от 10–11 трил. долара. САЩ превишават повече от два пъти световната сила № 2 Япония с повече от 5-те си трилиона долара БНП и 8 пъти БНП на Китай. А Русия в постсъветското пространство, намали своята икономическа мощ два пъти и разполага с около 1000 млрд. долара БНП (2006 г.).
САЩ използват за своята гигантска икономика 30 % от всички суровини, които цялото човечество използва за година.
В началото на ХХI век САЩ доказа своето икономическо, военно, научно-техническо и културно превъзходство. Разходите на страната годишно за начално и средно образование средно се движи около 260 млрд. долара, а за колежите и университетите повече от 180 млрд. долара.
САЩ заема първо място в света по използването на информационни технологии, които се използват от 652,7 души на хиляда в страната. В Западна Европа се използват от 492,5,души в Япония от 378,1, в Азия средно (без Япония) – от 246,5 души на хиляда.
Средствата за научни изследвани, които се отделят от държавата и частните корпорации съставляват около 400 млрд. долара годишно, а във военната област – повече от тези на всички други страни в света. Въпреки мирното развитие на света в бюджета на САЩ за 2006 г. Според Стокхолмския международен институт за изучаване на проблемите на сигурността бяха заложени военни разходи за над 396,2 млрд. евро или 42 % от световните военни разходи, като една част от тях си използвани във войната в Ирак.
В останалите страни на света средствата за отбрана са над 360 млрд. долара. В Китай през 2006 г. са изразходени 37 млрд. долара (според САЩ те са между 70 и 105 млрд. долара), вж. доклада на Пентагона за “Военната мощ на КНР” през 2006 г. В друг специален доклад Пентагона описва Китай като страна с най-голям в бъдеще потенциал, който може да се конкурира със САЩ във военната сфера. Засега по ракетно-ядрена мощ конкурент на страната е само Русия. Япония е третата страна в света по военни разходи с около 45 млрд. долара. Русия е четвъртата страна по военни разходи в света с над 20 млрд. долара (или над 570 млрд. рубли). В следствие на окупацията на Ирак и на дългосрочното си приятелство със Саудитска Арабия и страните от Персийския залив САЩ контролират около 65 % от световните запаси от нефт, които по данни на западните стратегически източници са в обем 1 трил.148 млрд. барела. От тях само в Персийския залив те са 61,2 % ( 702 млрд.б.) във Венецуела 6,8 % (78 млрд.б.) в Русия 6 % (69,1 млрд.б) и в САЩ 2,7 % (30,7 млрд. барела).
Американският геополитк и геостратег Збигнев Бжежински прогнозира съперничество в международните отношения в близко бъдеще от страна на другите високо развити държави по отношение на превъзходството на американското общество и свързаните с него ценности, надежди и убеждения. Същият изказва някои основни базисни дилеми, пред които са изправени САЩ в условията на глобализация и предлага мерки в борбата за съхраняване на глобалната привлекателност на американския социален модел
САЩ изпълняват последователно специална Програма разработена от Кондолиза Райс, която е приета от прави-телството на Дж. Буш. Същата е публикувана в сп. „Форин офис” – 2000 г.”. На същата се градят настоящите международни отношения с останалия свят. В нея се казва, че САЩ са длъжни да бъдат готови да отговорят на всяка агресия и ще се наложи да воюват, ако не могат да я предотвратят. За чиято цел е необходимо да се подпомага и поощрява всестранното икономическо развитие, с другите страни благодарение на разширяването на свободния обмен, да се укрепват отношенията със съюзниците, да се концентрират усилията в отношенията с Великите сили и особено в отношенията с Русия, да се сложи край на заплахата от нелегитимните режими, която все повече придобива формата на тероризъм и използването на оръжия за масово унищожение.
На друго становище е проф. Чарлз Купчан от Джорджтаун-ския университет, бивш съветник на американския президент Бил Клинтън, „че страната на Джеферсън и Стайнбек, притежава необичайно голяма мощ, и това могъщество води Америка към големи грешки и грешни ходове с неблагоприятни последици и това бреме на хегемонизма скоро ще стане непосилно за страната и ще доведе до края на американската ера”. Същият предлага като единствен правилен изход за САЩ е да си поделят световната власт с обединена Европа (ЕС) и с икономически развита Азия, иначе страната ще последва съдбата на Pax Romana и Pax Britaica.
В Япония корените социално-икономически и държавно-политически преобразования започват след ерата “Шова” (посвещение и хармония) на императора Хирохито. В началото на третото хилядолетие “страната на изгряващото слънце” е в ерата “Хейсей” (постигането на мира – на императора Акахито) излизайки от кризата, се формира като втория икономически гигант на света след САЩ. Япония има амбицията след 2010 г. всички завършили средно образование в страната да продължат и завършат висше образование.
В политическо отношение в международните отношения, в условията и тенденциите на глобализация, глокализация (регионализация) и интеграция, развитието на класическата национална държава от ХІХ век постепенно върви по пътя на ограничения суверинитет и разпад. В някои западноевропейски конституции вече е записан т.н. „ограничен суверенитет”. Това е залегнало и в проекта за Конституция за обединена Европа, която предстои да бъде приета от отделните 25 (27) държави членки на ЕС.
След разпадането на Съветската федерация (СССР) съгласно Беловежките споразумения и договорености започна борбата на Чечня за отделяне от Русия. Мирно се раздели Чехословакия на Чехия и Словакия. По мирен и военен път бивша Югославия се разпадна на още 5 независими държави на Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, на Македония и Черна гора (192-та най-нова държава в света).
Някогашната мощна Югославия вече се изроди в разпокъсана Сърбия и на три държави под германско влияние (Словения, Хърватия и Босна и Херцеговина). Наред с тях, от една страна, е непредсказуема Р Македония междунярадно не приз-ната заради името и поради вътрешни етнически проблеми, а дру-гата е Черна гора – обвинявана, че е „плацдарм за контрабан-дистите”. Според чуждестранния печат някои ръководители на Черна гора са обвинени от международната общност за връзки с италианската мафия и за трафик на цигари.
Международната общност стигна до извода, че не може да задължи народите да живеят заедно, след като те не желаят това. Самоопределянето на народите е основен принцип в междуна-родното право и в международните отношения, но неговото практическо прилагане, не е лишено и от някои опасности. Приложен на практика този принцип в Европа, на сегашния етап може да доведе до продължаване на процесите на балканизация и да доведе до нова вълна на разпад, в страни като Босна и Херцеговина, където съжителството на сърби, хървати и мюсюлмани до голяма степен е изкуствено. В Македония пък равновесието между славяни и албанци е крехко.
В Сърбия след откъсването на Черна гора може отново да започне нова вълна за разпад. Тя вече практически няма достъп до Адриатическо море. Косово депозира кандидатурата си за неза-висимост след приключилата война (практически страната е управ-лявана от ООН територия). Страната може да се превърне в първото парче земя от сръбската (а не от югославската) територия, което може да се откъсне с помощта на чужди военни сили, за да бъде провъзгласена за независима държава със съгласието на между-народната общност. Така желаещите да съградят Велика Албания се чувстват все по-уверени в постигането на целта си.
Следващата цел на сепаратистите е насочена към автономна област Войводина (на унгарското малцинство) в крайдунавска Сърбия. Тя беше обявена за „централноевропейски район” от испански експерти.
Тогава ентусиазирани от някои резултатите на признаване независимостта на Черна гора и в бъдеще на Косово, босненските сърби също ще се обявят за откъсване на своята република от Босна и Херцеговина и за интегрирането им със Сърбия.
Автономистите не само на Балканите, но и в цяла Европа са окрилени от протичащите процеси особено след референдума в Черна гора. Това предизвиква смут и безпокойство сред национал-ните ръководители на държавите членки на ЕС, на Русия и страните от Закавказието.
Ентусиазирани от са тези факти и автономистите на Корсика, както и поддръжниците за окъсване на Южен Тирол (северните богати райони на Ломбардия, Пиемонт и Венето) от Италия и присъединяването му към Австрия. Превъзбудени са също и унгарците в румънска Трансилвания, както и унгарците в Словакия.
Голям политически проблем назрява и в Испания с амбициите на баските и каталунските националисти които се борят за самоопределение. Такива проблеми има в Турция с кюрдите и с турците в Северен Кипър, с чеченците в Русия, с руснаците в Крим (Украйна) и в Приднестровието на Молдова, със северните и с южните осетинци и аджарите в Грузия, на северноирландците във Великобритания, на кюрдите в Турция, на палестинците в Израел и др., да не говорим за многото етноси в Русия, Индия, Китай и редица други страни в Африка, Америка и в целия свят.
В епохата на глобализация на международните отношения вече десетилетия дават отпечатък, нерешените териториални пробле-ми между държавите в света, например за бъдещето на Тайван и за двете корейски държави, между Китай и САЩ, за Курилските острови между Япония и Русия. През ХХ век кръвопролитни войни се водиха за обединението на Виетнам, войни между Иран и Ирак, между Ирак и Кувейт, за демократизация на Камбоджа, Лаос и Афганистан и в днешен Ирак след инвазията на САЩ в тази страна.
В резултат на жестоката вековна експлоатация на страните в Тропическа Африка, на полувековното лутане на тези страни за изграждане на независимост, при избора за прилагане на либералния или марксисткия модел, през периода на неустановеност и на разрушителни междуетнически конфликти, тези страни си остават социално най-бедните в света в началото на ХХІ век.
Африканските страни се нуждаят от нова стратегия за развитие, която да се основава на техните цивилизационни фундаменти и на традиционния им социално-културен потенциал, на изисква-нията на глобализацията, на екологичните принципи за опазване на околната среда и на ресурсно-суровинния им потенциал, за да станат в бъдеще най-големият и най-привлекателен обект на земята за инвестиции. Считаме, че народите на тези страни сами ще изберат между федералната или конфедеративната форми на дър-жавно устройство, като най-оптималната възможност за самоопре-деление, на етнонационалните общности в този континент.
В Латинска Америка се очертават тенденциите за все по близки връзки с Европа, с ЕС, с Испания и Португалия, през последните 10 г. Тя заяви себе си като нова политическа и икономическа сила, която прави и първите си крачки за икономическа интеграция, чрез регионалната организация МЕЙКОСУР, както и с левите си правителства в Венецуела и Боливия, които се борят за формиране на огромен пазар изграден на основата на единното социокултурно пространство (общ език)и родствени и културни традиции.
Както показва натрупания исторически опит през втората половина на XX век, общочовешките ценности са актуални и значими и в утрото на третото хилядолетие. Корозията на такива ценности дори в локални мащаби (в името на марксизма, какъвто е случаят с Камбоджа, или обратното в борбата с марксизма в началото на диктатурата на Пиночет в Чили, борбата срещу такъв тип лидер като Саадам Хюсеин или в името на въздаване на справедливост срещу дейността на такива политически лидери като Н. Чаушеску в Румъния) са гибелни, както за идеята така и за цивилизацията като цяло.
Двуполюсният модел, наложил се след Втората световна война – СССР и съюзници, от една страна, и САЩ и съюзници, от друга страна, осигуряваше баланса на силите около 50 години. Този модел беше свръхконфронтационен, и изтощителен и за двете системи. Както за капиталистическата, така и най-вече за социалистическата система, която отделяше огромни средства за военни цели, за да поддържа баланса и прага на ядреното възпи-ране. Страните от двете системи допускаха грешки, но системата беше предсказуема. Това бяха две линейни уравнения с две неизвестни, които можеше да реши всеки ученик от средния курс, но понякога политици от ранга на президента на САЩ Джон Кенеди и премиера на СССР Н.С. Хрушчов се затруднявана. Но когато в Карибско море в началото на 60-те години замириса на ядрен конфликт, който можеше да прерасне в световна термоядрена война с непредвидими последици, две слушалки на т.нар. „червени” телефони се вдигнаха във Вашингтон и Москва и всичко се уталожи.
След падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. с обединението на Германия, с разпадането на Варшавския договор, а след това и на СССР, сякаш свидетелстващи за победата на либералната демокрация, системата на пазарната икономика и на западната правова държава над съветския модел на държавно управление в Европа, – в света се очерта нова конфигурация.
Европа се сблъсква с множество проблеми, с приема в ЕС на новите демокрации от Централна и Източна Европа. Крахът на народните демокрации показа, че Европа не е стабилизирана зона. Проблемите на националностите и иредентизма (обединението на територии с една народност) излязоха на преден план.
САЩ се очертаха като безспорен лидер. Pax Americana си поставя за цел да подчини четири направления в живота на съвременния свят – информационното, енергийното, финансовото и военното.
Съгласно провежданата политическа линия на поведение на обединена Европа, която на два пъти през първата половина на XX век бе арена на унищожителни войни, се стигна до гениалната идея да се създаде Европейски съюз в който в началото на 2007 г. ще членуват 27 държави. В основата на изграждане на този съюз стоят Франция и Германия, които са воювали помежду си 500 години. Днес в Страсбург темелите на импозантната сграда на Парламентарната асамблея са символично забити в половин метров слой от кости… Народите от Европа дойдоха до извода, че вече не трябва да воюват, а да си сътрудничат помежду си, да търгуват, да си разменят държавни ценности, да координират действията си, да изработват общо законодателство.
Европа е люлка на съвременната цивилизация. Тя има още потенциални сили да се развива отлично и да дава тон на общо-човешката цивилизация в по-нататъшния си път на развитие.
След саморазпускането на Варшавския договор НАТО остана единствената цялостна военна система. Във връзка с честването на 50 г. от създаването на НАТО, беше отчетена потребността от коренното преустройство на военната функция на Атлантическия съюз, като беше прието това да включва две основни направления. Първото – дефиниране на една нова гло-бална стратегическа концепция, която позволява да бъде определено общото ниво на военните сили, предоставени на разположение на НАТО. Второто – в изпълнение на тази глобална стратегическа концепция да се търси нова функция на ядреното оръжие, като възпиращ праг.
НАТО проучва и средствата за противопоставяне, при нужда и със сила, при разпространяването на оръжия за масово поразяване (ядрени, химически или биологически).
Социализмът в Китай, страната с население над милиард и триста милиона души и ежегоден прираст от 15 милиона души, съчетава две нива на икономиката – държавната и пазарната. През последното десетилетие страната показа най-високия ръст на развитие на планетата и заяви открито лидерството си в Азия през XXI век.
В началото на века Китай постигна най-висок икономически растеж и по прогнози на СБиМВФ, ще стане до 2020 г. сила №1 на света.
Двата колоса на света САЩ и в бъдеще Китай са заложили на глобализацията като неин локомотив.
В Китай се прилага нов ковергентен модел на развитие, на максимална икономическа отговорност и интензивност, в условията на глобализация под лозунга “Всеки да забогатее”, а така също страната се изгражда като геополитическа противоположност на САЩ.
Съвременните футуролози единодушно сочат Китай като “новият център на света”.От огромния пазар на тази велика азиатска страна, където живее всеки шести човек на Земята, ще зависят останалите икономики на света. Китай все още се счита за “развиваща се държава”, която твърдо върви по “третия път” (макар по него всички останали да се провалиха). Геополитолозите са единодушни и категорични, че неговата хегемония ще започне да се усеща към 2020 г., а според други и по рано – между 2010 и 2015 г.
Ислямският свят от Филипините до Гибралтар наброяващ милиард и двеста милиона души население, притежава огромни природни богатства (петрол на първо място, редки метали), човеш-ки ресурси и древни материални и духовни ценности (голяма част от чудесата на света са тук, тук е родината на древната медицина, математиката, астрономията, строителството, архитектурата и др.
Пред ислямския свят има две алтернативи – фундаментализмът и връщането към ислямските корени и Корана от VII в. или победа на светския цивилизован начин на живот и здравия разум.
Русия постепенно ще се интегрира в Европа. Но това ще бъде бавен еволюционен процес.
Руското ръководство в лицето на президента В. В. Путин и неговото правителство и през втория си президентски мандат продължава политиката си на реформи и стабилизирането на Русия. То опроверга западните геостратези и политолози, че това прави-телство представлява последно “издихание на съветската ера”, а не начало на постсъветската ера. Действителната промяна в Русия настъпи по-рано, а не както се прогнозираше през следващото поколение руски лидери.
За европейските демокрации според Зб. Бжежински Централ-на и Източна Европа са от съществено значение, както при разширяването на ЕС, така и за виталността на НАТО и неговото разширение на Изток.
Русия има исторически традиции и опит на велика държава да сплотява (а не само да разединява) и интегрира другите държави от евроазийското постсъветско пространство в политическо, икономическо и военно отношение, да гарантира спокойно, стабилно и модерно развитие.
Русия е велика сила, която може да устои и да се проти-вопостави на глобалния еднополюсен асимилационен американски модел и да съдейства да се съхрани многообразието от национални култури и цивилизации в света. Тя има две предимства – по мощ си съперничи с великите сили, а по жизнен стандарт се доближава до бедните страни. На масата, когато се решават общочовешките и планетарни проблеми, Русия се чувства равноправна с големите, а със слабите се разбира пора-ди еднородните си житейски проблеми. Дори и в ролята си на не велика, не на супер сила (каквато беше в рамките на СССР) тя е “звезда” от короната на Великите сили.
Новата световна ситуация през втората половина на ХХ век, нейните нови хоризонти и дълбочина несъмнено стиму-лират интензивното развитие на обществените науки – провеж-дането на многочислени и разнообразни социални изследвания през цялото изминало столетие.
В нашето време се извършва задълбочена преоценка на ситуацията на планетата, преразглеждат се много актуални до скоро концепции, предлагани съвсем до неотдавна прогнози и решения, тяхната ревизия се извършва от некласически, фунда-менталистки, радикални, есхатологически, екологически и качествено нови светогледни позиции.
Очертават се тенденциите на предстоящите промени в света: потвърждават се системните кризи, които съпровождат и съпътстват съвременния модел на общество, неговата архитектоника, основана на национални култури и устойчиви рационално-ценностни форми на световно устройство, променя се национално-държавната структура на международните отношения; трансформира се международното право, основаващо се на националния суверенитет, на отказа на страните и групировките от произволно прилагане на сила; преживява сериозна деформация и индустриалната икономика, предизвикана от виртуалната неоикономическа финансова технология.
Кардинални изменения стават и в идеологическата сфера и в съвременната световна култура, белязана с повторна среща на посттрадиционния Изток и съвременния Запад.
След експанзията на европейската християнска цивилиза-ция, утвърдила модела на евроцентричния свят, се вижда, че се занемарява и забавя модернизацията на световната периферия.
Под знака на социалния постмодернизъм се пробужда неоархаиката. Старите цивилизации започват да говорят в наше време на съвременен език като нови центрове на иконо-мическо влияние, политически коалиции и международни системи на управление.
На мястото на двехилядната цивилизация Universum Cristianum – универсалното пространство на спасение – постепенно се утвърждава синкретичното и материалистично Pax Oeconomi-cana, своеобразното мравешко “царство Магог”, възвръщащо от историческото небитие призрака на глупавата, хоризонтална безкрайност на древния свят.
Расте противоречиво и нееднородно влиянието на източ-ните реалии върху състоянието и съдбата на цивилизацията.
Очертава се в просторите на тихоокеанския регион алтер-нативна индустриална общност “Нов изток” под знака на “Тихоокеанската революция”.
Прогнозите за геополитическото развитие на света са много-бройни. Но близки до реалността са тези, които обективно се основават на познанията за общественото развитие, за природата на човешкото мислене. За геополитическите полюси и новото геополитическо разделение на света на прага на XXI век се заговори след зачестилите контакти и постигнатите договорености, скрепени с дългосрочни споразумения между Русия, Китай и Индия.
Съвременните стратези и политолози прогнозират, че Азия е бъдещият хегемон. Азия ще доминира и диктува световните процеси през новия век. В полза на тези прогнози са аргументите, че там са най-големият, най-важният пазар (Китай), най-развитата в технологично отношение икономика (Япония), най-свободната пазарна икономика (Хонконг). От своя страна Япония, Сингапур и Малайзия определят себе си с израза “напредналите азиатски и западни нации”. Тези страни заедно или поединично се стремят да осъществят някаква връзка с Китай през XXI век.
Макар привидно Китай да демонстрира, че е безразличен, на практика той последователно работи за новата геополитика (например за възраждането на Пътя на коприната) – всъщност за възстановяване на търговско- икономическите и политическите канали, където си дават среща новите велики сили на бъдещето.
В Азия се формира още една нова суперсила – многона-ционална и почти милиардна Индия, страна също с огромен човешки потенциал (около 1 млрд.) и духовно-нравствени ценно-сти, която върви уверено по пътя на своето развитие, съхранила колективистичното начало. Макар да изглежда, че тази страна се развива бавно, на практика вторият азиатски гигант е във възход. Нараства и забогатява средната класа на тази страна. Индия постепенно се превръща в еквивалент на нови технологии по подобие на Силиконовата долина на САЩ. С тази разлика, че в субконтинента Индия силиконовите долини са три: в Бангалар, Хайдерабад и Мадрас.
Източна Европа трудно ще се интегрира в Западна по редица социално-икономически и цивилизационни причини. Това по-скоро ще бъде съюз на базата на ново споразумение. Болезненото в началото на XXI век разделение изток – запад, ще се трансформира в по-трайното север – юг. Процесът на федерали-зиране ще обхване само развитите северни “проамерикански” държави (Германия, Англия, Холандия) без “недостатъчно раз-вития юг” (Италия, Испания, Франция), а останалите ще се превърнат по избор сателити на изброените.
Свръхтехнологиите на САЩ, Русия, Китай, Япония, Западна Европа, Индия и др. страни ще бъдат насочени за решаване на социалните проблеми на човечеството.
Големи инвестиции в африканския континент ще насочат арабските нефтени магнати и шейхове, новите азиатски супер-сили – Китай, Индия, Япония, и австралийските бизнес-среди.
Според Самуел Хънтингтън (от Харвардския университет на САЩ) в обозримо бъдеще ще съхрани и ще има не една универсална цивилизация (била тя и “либерална демокрация”), а множество различни цивилизации – западна, конфуцианска (има се предвид Китай), японска, арабо-ислямска, индуска, руско-славяноправославна, латиноамериканска и може би африканска. Известният футуролог Алвин Тофлър вижда исто-рията и бъдещето на човечеството в неговата вълнова теория на конфликтите. Първата вълна според него е свързана със земята. Тя е продукт на аграрната революция. Втората вълна е свързана с новия начин на натрупване на богатството. Неин продукт е индустриалната цивилизация. В цивилизацията на третата вълна на световния пазар се продават информация и изобретения, управ-ление и масова култура, високи технологии, софтуер, образование, обучение, медицинско обслужване и други услуги.
Въпреки антитезите (и просто различните възгледи) на редица опоненти на Ф. Фукуяма, остава нерешен и ще продължи спорът около “ендизма” (от “end” – “край”). Това е име, което някои изследователи дадоха на теорията на Франсис Фукуяма за “края на историята”.
Глобализацията като един от най-важните протичащи процеси в света, в началото но ХХІ век ще продължи да оказва значително влияние на по нататъшните перспективи на развитие на човечеството, на бъдещите международни отноше-ния, на социалната сфера, културата, екологията, националната, регионалната и международната сигурност. Но ще престане да се идентифицира като американизация и уестернизация.
Споровете – локални и регионални, между етнически, национални и цивилизационни конфликти между народите ще продължават и през ХХІ век да се решават от позицията на силата, с конвенционални и модерни военно-технически средства, от малобройни, но професионални армии и коалиции. Само през ХХ век човечеството успя да изтреби над 400 милиона хомосапиенс. Поло-вината, от които в Азия и Африка.
Да се говори за “единен свят” е на пълно преждевременно. Планетарният дуализъм на властта на Сушата (теллукацията) срещу властта на Морето (таласокрация) укрепна с аерокрацията – властта на въздуха, на звездите войни с ядрено оръжие и властта на ефирокрацията (властта на Ефира) ще бъде главната геопо-литическа схема през ХХІ век.
Алтернативата пред човечеството е да изгради хуманна, социално-справедлива, демократична система на управление на основата на конвергентни, полиархистични идеи и на прогресивното човешко Знание.
Светът предстои да приложи на практика през ХХІ век нов модел на мултилатерално управление и да изгради работещи све-товни и регионални структури на управление.
Литература
1. Амброуз, Ст. М. Стремеж към глобализъм. Американската външна политика от 1938 г. до началото на 90-те години. Изд. „П. Берон”, С., 1995.
2. Барика, Ал. Глобализацията – шанс за интелектуалците. Сп. „Тема”, бр. 37 от 2004.
3. Великие мыслители о великих вопросов. Современная западная философия, пер. с англ., М., 2000.
4. Видал, Г. Вечна война за вечен мир. С., 2003.
5. Всемирная банка. Научный доклад „Финансирование роста. Выбор методов в изменчивом мире, изд. „Вес Мир”, Москва, 2002.
6. Гълбрайт, Дж. К. Пътуване през икономическото време. С., 1999.
7. Зиглер, Ж. Новите господари на света и тези, които им се противопоставят. Прев. от фр., С., 2003.
8. Купчан, Ч. Краят на американската ера. Външната политика на САЩ и геополитиката на ХХІ век. Рива, С., 2004.
9. Левинсън, М. Финансови пазари. 3-то изд., С., 2004.
10. Ливе, Ж. Религиозные войны. Пер. с фр., АСТ „Астрель”, М., 2004.
11. Мийнс, Х. Пари и власт. История на бизнеса. Прев. от англ., С., 2001.
12. Недев, Т. Глобализирующийся мир: бедность, богатство, тероризм. В., 2005.
13. Олброу, М. Глобалната епоха. Прев. от англ., Обсидан, С., 2001.
14. Светът през 2005 г. The Economist. В-к „Кеш”, Демакс, 2005.
15. Световна банка. Научен доклад „Борьба с корупцией в переходный период”, изд. „Вес Мир”, Москва, 2004.
16. Сорос, Дж. Кризис мирового капитализма. ИНФРА-М, М., 1999 г.
17. Стоянов, В. Пазар, трансформация, глобализация, нов световен ред. Галик, 2003.
18. Суйцър, П. Победа. Тайната стратегия на Рейгън за разбиването на СССР. Прев. от англ., С., 1999.
19. The Economist. Economist Intelligence, 2005, London@eiu.com
20. Тодоров, Цв. Новият световен безпорядък. Изток-Запад, С., 2003.
21. Търоу, Л. Бъдещето на капитализма. Как днешните икономически сили оформят утрешния свят. В. Люцканова, С., 2000.
22. Търоу, Л. Изграждане на благосъстояние. С., 2000.
23. Уълдуоч (Институт). Състоянието на планетата 2004, С., 2004.
24. Форесте, В. Икономическият ужас. Агато, С., 2002.
25. Фридман, М. Если бы деньги заговорили... М., 1999.
26. Фром, Е. Революция на надеждата. З. Стоянов, С., 2005.
27. Фукуяма, Фр. Строежът на държавата. Управление на световния ред през ХХІ век. Обсидан, С., 2004.
28. Хелд, Д. Демокрацията и глобалният ред. От модерната държава към космополитното управление. С., 2004.
29. Хънтингтън, С. Кои сме ние? Предизвикателствата пред националната идентичност на Америка. Обсидан, С., 2005.
30. Чомски, Н. Хегемония или оцеляване. Американският стремеж към глобалното господство. С., Бард, 2004.
31. Шарден, Т. Бъдещето на човека. З. Стоянов, С., 2003.
32. Шпенглер, О. Залезът на Запада. Т. І, ІІ, С., 1995.
Няма коментари:
Публикуване на коментар