Русия и Сирия през призмата на арабската пролет

ДОКЛАД
на Димитър Стоянов (юрист)
на тема:
„Русия и Сирия през призмата на арабската пролет”
по случай деня на дипломатическия работник на Руската федерация

Изминалата 2011 г. бе трудна за руската дипломация заради хваналата всички неподготвени Арабска пролет и търканията със САЩ по въпроса за противоракетна отбрана в Европа. Руският външен министър Сергей Лавров се опита да внесе яснота в тези проблеми по време на годишната си пресконференция за състоянието на руските външни отношения през изминалата година. Руската дипломация върви по най-трудния път в Близкия изток, не се притеснява да се скара с новите управници в региона и не се опитва да спре процеса на обновяване.  „Арабската пролет” е едно от главните геополитически събития на 2011 година. Тя обхвана няколко държави сред които Тунис, Египет, Либия и Сирия. Последиците от тези събитията са противоречиви и непредсказуеми. Общото за всички революции в региона е, че започваха под лозунгите за смяна на управниците, които с десетилетия са  на власт.
След разпада на СССР, Русия се оттегли от този регион заради вътрешнополитическите си проблеми, оставяйки го свободен за американските амбиции. Все пак при управлението на Владимир Путин 2000 – 2008г. Руската Федерация започна по-активно да участва в международните отношения и това позволи да играе ролята на посредник в региона. След широко пропагандираната безплодна "арабска пролет” светът е вперил поглед в Сирия. Там положението се усложнява, но се развива също в духа, оставен от прословутите арабски революции.
Неуспехът на Москва в Арабската пролет бе продиктуван от прагматичните й съображения да запази изгодни търговски отношения с потъналите режими в Либия и Египет. Прагматизмът, както и идеологическата линия обаче пречат на Русия да заеме критична позиция и в продължаващата сирийска криза и нарастващото напрежение около иранската атомна програма.
По отношение на Сирия Русия вече няколко пъти блокира в Съвета за сигурност на ООН приемането на резолюция, която би осъдила насилието в страната и легализирала пътя за подобни на либийския сценарий действия. Външният министър на Русия Сергей Лавров заяви, че Западните държави обсъждат една с друга варианта за налагане на зона без полети в Сирия, като тази стъпка според него е нецелесъобразна.
В руския вариант на резолюция  за Сирия е заложено спиране на насилието в страната, откъдето и да идва то, но не чрез външна намеса, а чрез широк вътрешен инклузивен диалог. Този вариант на резолюция е подкрепян от страните БРИКС – Бразилия, Индия, Китай и Южна Африка. В същото време Русия е обвинявана, че продава оръжие на сирийския режим, който може да го използва срещу протестиращите. Наскоро корабът Chariot достави в Сирия нова пратка, но на журналистически въпрос Лавров отговори, че Москва търгува с Дамаск в рамките на закона и не му предоставя нищо забранено.
Факт е, че Москва известно време се опитваше да  остане неутрален посредник в диалога между правителството и т.нар. сирийска опозиция, но докато президентът Башар Асад се съгласи да разговаря без условия, опозицията постави редица неизпълними в създалата се обстановка претенции за участие в подобни преговори.
Сега след налагането на вето в съвета за сигурност към ООН да се твърди че Русия е заела категорично страната на сирийското правителство би било погрешно. Русия заяви, че би наложила вето на всяка резолюция на ООН за Сирия, която намери за „неприемлива”. От Москва изискват мерките да изключват военна намеса за спиране на кръвопролитията, възникнали при протестите на сирийските граждани срещу режима на президента Башар Асад, за да не се повтори случаят с Либия. Русия тогава се въздържа и не наложи вето и след това се почувства изиграна, тъй като това, което се предполагаше, че ще бъде забранена за полети зона, се превърна в пълномащабна военна атака. Според руския външен министър Сергей Лавров, Русия предлага в резолюцията да бъде включен призив към сирийската опозиция да се разграничи от въоръжените екстремисти в страната. Освен това, държавите, които имат влияние върху подобни групировки, трябва да бъдат приканени да го упражнят, за да бъде спряно насилието. Русия предлага също искането към властите на Сирия да изтеглят армейските части от градовете в страната да се допълни с искане към въоръжените групировки също да напуснат градовете. Реакцията на Запада относно наложеното вето бе показателна. Никола Саркози и Хилари Клинтън показаха, че са вбесени от ветото. Позицията на Русия не е в категорична подкрепа на правителството на Сирия, но в същото време тя не може да заеме антиправителствена позиция по ред причини. Главната сред тях е, че сирийското пристанище Баняс е единствената база, на която руските бойни кораби в Средиземно море могат трайно да разчитат. Освен това едва ли Москва ще направи глупостта да се откаже от военни доставки за различни близкоизточни държави и по този начин да прекъсне контактите си с един перспективен за нея пазар. В Кремъл вече негласно отчетоха позицията си по отношение на събитията в Либия като грешка и тази грешка едва ли ще се повтори. Русия отдавна печели много от търговски сделки със Сирия и е главният й доставчик на оръжие. Договорите им възлизат на 3 млрд. долара и включват доставка на противокорабни ракети, изтребители и зенитни системи с малък обсег. Последната пратка бе доставена само преди седмица. Това е демонстрация на сила от страна на Москва, която иска да предотврати намеса на НАТО в Сирия.
Редица информации сочат, че около бреговете на Сирия вече се съсредоточават руски бойни кораби, а около въздушното пространство са се появили руски стратегически разузнавателни самолети. Засега тези действия са извън територията на самата Сирия, което е негласен намек, че Русия не желае намесата на чужди сили в тази страна. Единодействието между Русия и Китай е твърде показателно. Факт е, че на страната на режима в Дамаск застават и страни като Индия, Бразилия и Южна Африка.
Режимът в Сирия се възприема от водещи западни страни като съюзник на Иран, като страна, която подкрепя радикалните палестински движения. И в този план ръководството на западните страни виждат в режима на Башар Асад противник, който е необходимо да бъде сменен с някой по-лоялен режим. Последните събития показват, че Сирия е само отдушник, че целта е да се удари чрез Сирия срещу Иран. Ударът по сирийския режим означава и подготвителен удар срещу Иран, а той би бил облекчен, ако единственият ирански съюзник в региона падне.
И още нещо - блокирането на Иран означава повишаване на световните цени на петрола. Петролните монополи, без да губят време, вече започват да се възползват от това. Ескалацията на напрежението пълни и джобовете на петролните монополи. По отношение на Сирия прави впечатление еднопосочността на пропагандата. Разпространяването на лъжлива информация от страна на бунтовниците се превръща в ежедневие. Раздуват се цифрите на загиналите. Премълчава се фактът, че повече от половината от тях са войници и полицаи. Вината за терористичните актове и зверските избивания на военни, полицаи, а и на граждански лица, доказани с филмови материали от самите "бунтовници", се хвърля преднамерено върху правителството.
В заключение ясно може да се забележи, че действията на Русия по въпроса със Сирия са в тон с международното право. Това е и главната мотивация на Руската Федерация да се спазят международните правни норми. Думи в тази посока заяви и депутатът от Руската Дума Константин Косачов, че никой няма право да определя легитимността на този или онзи режим, това е изключително право на сирийския народ.