Съвременна Русия между Изтока и Запада

ДОКЛАД

на доц.д.п.н. ТОДОР НЕДЕВ НЕДЕВ
пред участниците на научна кръгла маса на тема: „Съвременна Русия между Изтока и Запада”
на 9 февруари 2012 година, по случай
Деня на дипломатическия работник на Руската федерация




Уважаеми дами и господа
Участници в научната кръгла маса,

    Досега Русия, Руската федерация, в лицето на Президента, Съвета на министрите и Министерството на външните работи, работеха в изпълнение на Концепцията за външна политика на Руската федерация, утвърдена на 12 юли 2008 г. от Президента на Русия Д.Медведев, и се считаше за нов етап на външнополитическа дейност.
    В тази концепция са заложени основните положения и принципи на международния курс на Русия.
    Първо, приемственост по отношение на външната политика привеждана от тандема Д.Медведев – Вл.Вл.Путин, и поставената амбициозна цел – да изведат Русия до 2020 г. в петорката глобални лидери, опредялщи световната политика и формирането на новия световен ред през ХХІ век.
    Второ, Потвърдени са по-рано заявените принципи на външна политика, откритост, предсказуемост, прагматизъм, многовекторност с приоритет на надеждна защита на националните интереси при отказ от конфронтация в международните работи.
    Трето, Външната политика е обявена като важен ресурс и инструмент и продължение на вътрешната политика.
    В частност, се уточнява, че тя ще цели, да се създадат благоприятни външни условия за националната модернизация, за прехода на Русия по иновационен път на развитие.
    Четвърто, Поставена е задачата за адекватно ресурсно осигуряване на външната политика на Русия, чрез увеличаване финансирането на външнополитическата дейност на страната за решаването на амбициозната задача да влезе в лигата на световните лидери.
    Пето, Русия не е доволна понастоящем от статуса си на регионална държава и  дава ясна заявка да се превърне в световна държава с глобални външнополитически интереси.
    Шесто, В новия външнополитически курс е потвърден и засилен европейския вектор, като основен, независимо от мновекторния основаващ се на тезиса за общите ценности на трите клона на европейската цивилизация Русия, ЕС и САЩ, което по мнението на политическото ръководство на Русия, съставлява основа за формирането на конфигурацията за колективното лидерство.
    Седмо, Потвърждават се приоритетите на външната политика на Русия – всестранно укрепване на интеграционните процеси в постсъветското пространство и засилване на интеграционния потенциал в международните структури – ОНД, Договора за колективна безопасност, Европейското икономическо сътрудничество, Съюзно сътрудничество Русия-Беларус-Казахстан.
    Осмо, На американското направление се поставят задачите, двустранните политически отношения Русия-САЩ да се поставят на солиден икономически фундамент.
    Девето, Потенциалът – връзка със страните от Азиатско-Тихоокеанския регион да се разглеждат на първо място като инструмент за икономически подем на руския Сибир и Далечния Изток.
    Десето, В глобалните работи се декларира целта, повишаване управляемостта на процесите за мирно развитие, по въпросите на международната безопасност и глобалното развитие, като се акцентира на ролята на ООН като лигитимен орган.
    Досегашният президент на Русия Дмитрий Медведев, формулира и петте основни принципа на руската външна политика.
    Първият, Русия признава първенството на основополагащите принципи на международното право, които определят отношенията между цивилизованите народи;
    Вторият, Светът трябва да бъде многополярен. Еднополярният свят е неприемлив. Доминирането е недопустимо, даже от такава сериозна и  авторитетна страна като САЩ.
    Третият, Русия не иска конфронтация нито с една страна в света. Русия не мисли да се изолира и ще работи доколкото е възможно за подобряване на дружеските отношения и с Европа и със САЩ и с другите страни в света.
    Четвърто, безусловен приоритет ще бъде и в бъдеще защита живота и достойнството на руските граждани, където и те да се намират.
    Пето, У Русия, както и за другите страни по света има регион, в които има привилегировани интереси. В тези региони има страни, с които Русия традиционно е свързана с дружески, добросърдечни отношения и исторически особени отношения. Русия много внимателно ще работи в тези региони и ще развива дружеските си отношения с тези държави и с близките си съседи.
    Уважаеми дами и господа,

    Съвременна Русия между Изтока и Запада – вече 20 години, след падане на Берлинската стена и Беловежките споразумения за разпускане на Съветския съюз в началото на 90-те години на миналия век търси своята национална идентичност и чертае своята стратегия за бъдещо развитие през ХХІ век.
    В условията на глобализация и глокализация /регионализация/ в света се налага нов ред, при който съществуват „богатия Север” и „бедния Юг”. При това „бедния Юг” се оказва в периферията на световното развитие, в своего рода „икономически резерват”, в който се изхвърлят отпадаците от жизнената дейност на „Севера”.
    По мнението на руския политолог А.Нехлес, редица страни в т.ч. и Русия, се намират в промеждутъчно положение, те могат да се включат към „Юга”, а могат да проникнат и в „Севера” в случай на успешна реализация на националния модернизационен проект. Именно модернизацията ще определи цивилизационния вектор на развитие на една или друга страна: ще влезе ли тя в състава на „богатия Север” или ще рухне в „дълбокия Юг” – за Русия, която е европейска държава, това обстоятелство има особено значение.
    За общества, които решават мащабни модернизационни задачи, национално-цивилизационното самоопределение е важен фактор, определящ модел на развитие и в крайна сметка успешна национална модернизация. Както пише известния руски учен философ В.Г.Федотов „процесът на модернизация, може да се разглежда като процес на създаване на нови институции и отношения, ценности и норми, които изискват определени изменения на идентичността на хората, на модернизиращото се общество и завършва със смяна на тяхната идентичност”.
    Модернизацията е предизвикателство за националната идентичност на Русия и руските граждани в началото на ХХІ век.
    Русия, както в миналото не може да направи във въшната си политика, геополитическия си избор: кой е нейния главен съюзник и партньор ? Е ли Русия част от Голяма Европа и тогава нейния главен вектор на движение, ще бъдат евроатлантическите страни и структури, или тя ще претендира, за това да стане самостоятелен център на сила, и тогава тя ще следва и провежда „многовекторна” дипломация и постулатите на „многополюсния свят”.
    Такъв избор не само не е направен, но не се виждат и нови признаци на търсене, както по време на последните парламентарни избори месец декември 2011 г. и в платформите на кандидатите за президенти в президентските избори, месец март 2012 година.
    Съществуват обективно три тенденции.
    Първата, Идентичност на стара /до Октомврийската революция – 1917 г./  Русия – в обществото е мъртва; тя е отхвърлена със смяната от руската революция и руския зрял социализъм; независимо, че тази идентичност днес „пониква” в някои аспекти през съветския период на историята, във вид на руските архитипове – руския герб с двуглавия орел, Андреевския флаг, заменения съветски химн по музиката на Александров, вместо на М.Глинка, с новия текст на С.Михалков,  названието на парламента – с Държавна дума, вместо Върховен съвет, въвеждане институцията на губернаторите, на градските управи и съдилища и т.н. възраждане на православните традиции, стереотипите на външнополитическо мислене, атрибутите на руската държавност.
    Що се касае до президентската институция, то тя е взаимствана от САЩ още в късния СССР от Михаил  Горбачов.
    Втората, Съветската идентичност /1917-1991 г./ още не е загубена, и която се проявява в носталгията на част от народа по съветските времена и в частност по възраждането на съветската държавна символика Съветския червен флаг, със сърпа и чука и петолъчките въведени от болшевиките /по-точно от Л.Троцки/,  и в известното отрезвяване от ценностната система на „дивия” капитализъм, насаждан в първите години на либерална демокрация, насаждан от либерал-реформаторските методи на „шоковата терапия” и т.н.
    Третата, Наред с тези в руското общество има и претенции за построяването на нова съвременна държава и интеграция на страната в световната общност в качеството й на равноправен партньор. В цивилизационен план гражданското общество се стреми към най-развитите страни, които имат най-висок жизнен стандарт наред с развитите демократични институции и силни държави,  гарантиращи на своите граждани индивидуалните свободи и частна собственост. В руското общество, като цяло – и което е много важно има разбиране, че само този път открива възможност за успешна национална модернизация.
    За да се извърши модернизацията на Русия, е необходимо да се преодолее кризата на идентичност. В съвременните развити общества и /особено в САЩ/ национално-етническото основание не играе значителна роля в определяне на националните интереси. Докато в Русия национално-етническия фактор запазва самостоятелното си значение и отчетливо се проявява в дейността на държавата и в позициите на националния и регионалните политически елити, Русия исторически се е изграждала като политически, стопански и административен съюз на земи, етноси, култури, скрепени с  общодържавни ценности и интереси. Никакви специални славянски и още повече руски привилегии и до ден днешен не съществуват.  Нито една от националностите не е била господстваща, нито подчинена. Но руския народ е носел винаги основната тежест, на империята, бил е основния материал на нейното строителство, укрепване, отбрана и разширение, било то на Запад, било то на Изток или Юг.
    Руската идентичност във времето никога не е била национална. Тя е била наднационална – отначало имперска, в последствие съветска. Затова след разпада на СССР и РСФСР, и след това и Руската федерация досега не са могли да сформират национална идентичност, доколкото населението на този голям отрязък от СССР, не представлява  нация в западен смисъл на тази дума. Затова сега в Русия се формира своеобразна мозаечна идентичност, на свят от светове, на цивилизационно културно многообразие.
    За разлика от САЩ, където в общия котел се вари вече повече от 230 г. американската национална идентичност от много раси, народи, етноси, религии, като съвкупност от всички граждани на тази държава.
    Русия и нейната православянска цивилизация включва набор от следните слоеве:
        -православен /религиозен/;
        -комунистически /идеологически/;
        -либерален /аксиологически/;
        -евроазиатски /геополитически или териториален/;
        -културен /европейски/;
        -национален /етнически/;
        -имперски;
        -технологичен /модернизационен/.
    Опитвайки се да се самоопредели в началото на ХХІ век, Русия, като национална идентичност трябва да се направят следните изборни варианти:
        -между интеграция и европейска цивилизация и стремеж да се съхрани собствената самобитна руска православно християнска цивилизация;
        -между империя и национална държава;
        -между относителна изолация и пълна откритост;
        -между икономическия и политическия либерализъм и ценностите на  патернистката държава;
        -между индивидуализма и колективизма;
        -между мобилизационните и иновационни типове развитие;
        -между политическото самосъзнание /граждани на РФ или русияни/ и имперската нация.


Уважаеми дами и господа,
    Съвременна Русия иска и търси стабилност – в бъдещето си развитие.
    Повечето руснаци не искат резки промени, бързи кардинални реформи в икономическия и политическия живот на страната. Това е изводът от данните на допитване на Общо руския център за изучаване на общественото мнение /ВЦИОМ/, направено в края на декември 2011 година.
    Твърдението, че страната има нужда от съществени промени, са одобрили /едва/ 39 % от анкетираните. Докато 53 на сто, смятат, че Русия има нужда от стабилност и от еволюционни промени и реформи.
    Колкото до популярните личности в Русия, новина няма – както и преди, така и сега за политик на 2011 година руснаците обявиха премиера В.В.Путин. Вниманието към Путин въпреки протестите на десните и десно-центристки политически кръгове, се увеличи още повече съсс започването на президентската битка за Кремъл. Връщането на Вл.Путин на президентския пост в Русия през пролетта на 2012 година е «най-вероятното развитие на събитията, и то още в първия тур» прогнозира руския политолог Дмитрий Орлов, цитиранн от вестник «Росийская газета». Основания за този извод дава според него статията на премиера Путин – лидери на «Единна Русия», кандидат в изборите за държавен глава през месец март тази година поместена от вестник «Известия», 17.І.2012 година.
    Изброените от Путин успехи на днешното ръководство показват, че премиерът има «системен поглед върху ситуацията в страната и се стреми да довърши постройката, чийто строеж започна в края на 90-те, за да направи системата наистина органична», обяснява политолога Орлов.
    В нова програмна статия на руския премиер Вл.Путин, публикавана от вестник Ведомости, смята, че системната корупция е основният проблем на руската икономика и обещава до края на 2012 г. да разчисти пътя за честния бизнес в Русия. Като акцентира, че през идните 4 години руската държава съществено ще намали държавното участие в големите компании, но няма намерение да ги продава на безценица. Неговите виждания са включени н неговия сайт във връзка с изборите за държавен глава на 4 март тази година.
    Според Валерий Фьодоров, шеф на социолозите от ВЦИОМ, подкрепата за Путин в Русия е нараснала за три седмици в начолото на 2012 г. от 42 на 48 процента и за иборите може при известни условия да достигне 60 на сто.
    Разбира се има и други гледни точки за непрецизността на социологическите прогнози и се дават примери от рода на, че преди парламентарните избори през декември миналата година ВЦИОМ предсказваше заз управляващите 53 на сто от гласовете на изборите, а фактически «Единна Русия» получи 49 процента – т.е. разликата е от 4 процента.
    Въпреки някои различия наблюдателите са единни в едно – Путин за пореден път, доказа, че  в Русия той е политик номер едно. Именно той формира дневния ред на компанията, изпреварвайки основните си конкуренти. Освен това Путин не просто дава отговори на най-важните въпроси – той демонстрира, че търси нови подходи, без да отстъпва при това нито от ценностите, нито от приоритетите, и е готов да действа така и занапред – коментира «Российская газета».
Съвременна Русия – между Изтока и Запада

Л И Т Е Р А Т У Р А:

Алексеева И.В.    Геополитика в России между Востоkом и Западом
Зеленев, Е.И    Конец. ХVІІІ – начало ХХ в., Изд. СПБГУ, 2001
Якунин, В.И.

Гаджиев, К.С.    Геополитические горизонты России: контуры нового мира. Изд. Экономика М. 2007.

Кортунов, С.В.    Современная внешняя политика России. Стратегия избирательной вовлеченности. Изд.дом. Гонта - Высшей исколы экономик – М. 2009.

Щюрмер, М.    Путин и възходът на Русия, Студио Арт Лайн, 2010.
    А какво мисли Русия, С, 2008. Библиотека «Зора»